Защо висшето без такси трябва да върви с договори за работа

Защо висшето без такси би трябвало да върви с контракти за работа най-малко 8 години тук

През целия преход България е огромен спонсор на богатите страни. Отглеждането на един човек до 20 година коства приблизително към 240 хиляди евро по сегашни цени, без за него да са предвиждани специфични просветителни грижи. Тук се включват и разноските на страната за детето. Грижите на родителите и околните за развъждане на детето и юношата се правят оценка най-малко още на 170 хиляди евро. Трудът също следва да е оценен. Или общо развъждането на един човек в България като разноски на пари и време се прави оценка на 410 хиляди евро по сегашни цени.

В първите години на прехода и незабавно след влизането ни в Европейски Съюз емиграцията от България беше в по-големи размери. А и в тези години

един училищен випуск беше

стотина хиляди души, до момента в който в този момент е на половина. Всяка година от началото на прехода от България са напускали приблизително по 25 хиляди индивида, в това число и хора с обучение, специалности и опит, което се прави оценка още по-скъпо. Това значи, че най-бедната страна в Европейски Съюз – България, годишно спонсорира богатите страни с най-малко 10 милиарда и 250 милиона евро годишно – единствено сумата на разноските по развъждането на 20-годишен юноша, умножена по броя на емигриралите.

Да приспаднем безвъзмездните помощи,

получени от Европейски Съюз. България е направила вноски за бюджета на Европейски Съюз малко към 14 милиарда и 160 милиона лева за интервала 2007 – 2021 включително (според Министерството на финансите). От 2015 година до началото на 2022 година Европейски Съюз е разплатил планове за малко над 13 милиарда и 160 милиона лева В приключващия интервал до началото на 2022 година Европейски Съюз е разплатил планове за още към 10 милиарда и 350 милиона лева Тоест България е получила за интервала 2007-2021 година безплатна помощ от 9 милиарда и 350 млн. лева, като се извади вноската на страната. Това са 4 милиарда и 780 млн. евро. Което прави по 319 млн. евро годишно. Скромно.

Да не приказваме, че раздаването на безплатна помощ генерира корупция, че се губи ужасно доста време в бюрократични работи, с цел да се получи и регистрира помощта, и все по-малко компании отвън земеделието се интересуват от такава помощ. От нея се интересуват основно работещите за страната, с цел да се облагодетелстват. За да изчислим всичко към настоящи цени, одобряваме, че чистата безплатна помощ, като приспаднем вноската на България, е не повече от 0,5 милиарда евро годишно. Да ги приспаднем от това, което България дава като безплатна помощ под формата на хора за развитите страни. И чистата безплатна помощ от България за развитите страни от Европейски Съюз и отвън него става:

10 милиарда и 250 милиона минус 0,5 милиарда = 9 милиарда и 750 милиона евро годишно.

За към този момент 35 година преход това са над 341 милиарда евро помощ към сегашни цени, предоставена от България на развитите страни (не единствено, само че главно в ЕС), и то с приспаднати техни насрещни помощи!

Ако разполагахме с инвестиция от 341 милиарда евро в България, ние щяхме да сме на друго равнище на развиване.

Нека да бъдем реалисти. Дори да не бяхме членове на Европейски Съюз, над 75% от сегашната численост на емигриралите щяха да намерят способи да се изселят за развитите страни. Освен това

изгодите от Европейски Съюз за всяка държава членка

надалеч не се показват в безплатно получените пари. И тези изгоди са големи – европейското право, налагането на цивилизовано законодателство, необятен свободен пазар и доста други.

Да, за разлика от Румъния, по отношение на корупцията съвсем нищо не се направи и надали скоро ще се направи. Дано да се появят в миналото хора, които да отиват в политиката и изобщо – да работят за страната и за нещо друго с изключение на за пари и власт. Във от ден на ден държавни регулаторни и правораздавателни институции от дълго време си има цени, с цел да „ се свърши “ работа. Но това е въпрос и на етничен нрав. Всеки народ си заслужава своето държавно управление и противоположното. Засега единствените ефикасни наказания за корупция не са от България.

Сега да оценим лансираната концепция за гратис висше обучение. Обучение, което основава експерти, действително нужни за страната, коства скъпо. А на България са жизненонеобходими инженери, агрономи, биотехнолози, математици и така нататък

Държавните разходи за един студент в България са 2184 евро

годишно, което си е бедност. В Полша да вземем за пример са 4067 евро. Като се прибавят и персоналните вложения за всеки студент в образованието, приблизително образованието на един студент у нас коства към 3600 евро (7000 лева.) на година. Реалните разноски по образованието са разнообразни за всяка компетентност, като най-високи са за медицина.

Чудесно е в границите на държавната поръчка да се даде опция на най-кадърните да учат гратис. Така материалните компликации няма да са спънка тези хора да учат. А с цел да не се постанова на най-хубавите от признатите за държавна поръчка да учат и да работят, тези хора би трябвало да получават и задоволително високи стипендии според от триумфа си. Но страната не трябва да разрешава с парите на данъкоплатците да се спонсорират развитите страни. Затова всеки студент, с цел да може да учи гратис висше обучение, би трябвало да подпише контракт с страната да работи в България най-малко 8 година непрестанно след завършването си. Ако не извърши задължението си, би трябвало да възвърне на страната разноските си за съответното висше обучение дружно с начислените лихви от първия ден, когато е почнал да учи. И

за всеки договор трябва да има по 2-ма надеждни поръчители

от България. Ако не се регламентира прецизен механизъм за търсене и събиране на дължимите пари при нарушение на контракта, няма да има никаква изгода от него. А страната умира да прави проформа неща, които след това просто не работят – като да вземем за пример събирането на пътните санкции.

Държавата тотално се провали в подготовката на доста специалности – да вземем за пример на медицински сестри. Много от тях просто напуснаха страната заради безумно ниските заплати, като се изключи операционните и реанимационните сестри. Видяхме по какъв начин и калпавото образование и занижените условия по множеството специалности

внезапно свалиха нивото

на образованието ни. Например занижените условия за образованието по право доведоха до обикновени пропуски – при основаването на конституцията се пропуснаха преходните разпореждания за активността на настоящия Висш правосъден съвет.

Крайно време е тези студенти, които са отвън държавната поръчка, да си заплащат действителните разноски за образованието. Защото в този момент се заплащат единствено част от тях. А тези, които учат отвън държавните поръчки, са и отвън потребностите на страната от експерти. Няма никакъв смисъл от непотребни висшисти без търсени специалности и без задоволително познания.

Обучението в междинните професионални учебни заведения е не по-малко значимо за страната. Няма електричари, водопроводчици, енергетици, необятен набор от строители експерти, механици и така нататък Държавата би трябвало да влага доста повече в тези специалности и да отпуска стипендии. Но също единствено при подписани 8-годишни контракти с поръчители за работа в България.